пушилка
[puˈʃiɫkɐ]
пушилка значение:
Какво е пушилка? Гъст облак от прах, дим или пари, който се издига във въздуха, обикновено при движение или горене.
1. (пряко) Гъст облак от прах, дим или пари, който се издига във въздуха, обикновено при движение или горене.
2. (преносно) Голям шум, врява или суматоха около незначителен повод; създаване на привидно напрежение.
- Ударение
- пушѝлка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пу-шил-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- пушилки
Примери за използване на пушилка
(пряко)
- Конете препуснаха и след тях се вдигна голяма пушилка.
- От комина се носи черна пушилка.
(преносно)
- Цялата тази медийна пушилка се оказа напълно безпочвена.
- Той обича да вдига пушилка, за да прикрие грешките си.
Антоними на пушилка
Как се пише пушилка
Грешни изписвания: пошилка, пушйлка
Думата се пише с у в първата сричка, тъй като произлиза от глагола пуша.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пуша
Произлиза от глагола 'пуша' (изпускам дим/пара) с наставката за резултат или явление '-илка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- гъста пушилка
- вдигам пушилка
Фразеологизми:
- вдигам пушилка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
