пълнозвучно
[pɐɫnozvut͡ʃno]
пълнозвучно значение:
Какво е пълнозвучно? По начин, който се характеризира с богат, наситен, ясен и хармоничен звук; гръмко и мелодично.
1. (пряко) По начин, който се характеризира с богат, наситен, ясен и хармоничен звук; гръмко и мелодично.
2. (лингвистика/поетика) Качество на реч или стих, при което се наблюдава благозвучие и богатство на гласните звукове.
- Ударение
- пълнозву̀чно
- Част на речта
- наречие, прилагателно име
- Сричкоделение
- пъл-но-звуч-но
- Род
- среден
- Мн. число
- пълнозвучни (ако е прил. име)
Примери за използване на пълнозвучно
(пряко)
- Оркестърът засвири пълнозвучно и изпълни залата с емоция.
- Гласът ѝ ехтеше пълнозвучно в старата църква.
(лингвистика/поетика)
- Стихотворението е написано пълнозвучно, с богати рими.
Синоними на пълнозвучно
Как се пише пълнозвучно
Грешни изписвания: пълно звучно, пълно-звучно, палнозвучно, пълнузвучно, пълнозвочно, пълнозвучну
Сложните наречия и прилагателни, образувани от съчетание на прилагателно и съществително (в случая 'пълно' и 'звук'), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълно + звук
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'пълно' (от старобългарски 'плънъ') и съществителното 'звук' (от праславянски *zvǫkъ) + наставка за наречие/среден род '-о'. Калкира идея за акустична наситеност.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пея пълнозвучно
- отеквам пълнозвучно
- пълнозвучно ехо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
