Енциклопедия на българския език

пълномощен

[pɐɫnoˈmɔʃtɛn]

пълномощен значение:

Какво е пълномощен? Който притежава пълна власт и права да представлява държавата или дадена институция.

1. (дипломация) Който притежава пълна власт и права да представлява държавата или дадена институция.
Ударение
пълномо'щен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
пъл-но-мо-щен
Род
мъжки
Мн. число
пълномощни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пълномощен

(дипломация)
  • Той бе назначен за извънреден и пълномощен министър в Париж.

Синоними на пълномощен

Как се пише пълномощен

Пише се с 'щ' (щ = шт), тъй като произлиза от 'мощ'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:plenipotens (латински)
Калка (буквален превод) на латинската дума 'plenipotens' (plenus - пълен, potens - мощен). Съставено от корените 'пъл(ен)' + 'мощ'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълномощен министър
  • пълномощно (съществително)