пънк
[pɤnk]
пънк значение:
Какво е пънк? Агресивен и динамичен стил в рок музиката, характеризиращ се с кратки песни, опростена инструментация и текстове с антисоциална или политическа насоченост.
1. (музика) Агресивен и динамичен стил в рок музиката, характеризиращ се с кратки песни, опростена инструментация и текстове с антисоциална или политическа насоченост.
2. (социология) Младежка субкултура, свързана с този музикален стил, изразяваща бунт срещу установените норми чрез провокативно облекло (гребени, безопасни игли) и поведение.
3. (разговорно) Представител на тази субкултура; пънкар.
- Ударение
- пъ̀нк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пънк
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пънкове (за хора) / няма (за жанра)
Примери за използване на пънк
(музика)
- Пънкът се заражда като реакция срещу комерсиализацията на рока.
- Те свирят класически пънк с три акорда.
(социология)
- Пънкът като идеология отрича авторитетите.
- В Лондон все още може да се усети духът на 70-те и пънка.
(разговорно)
- Група пънкове се бяха събрали пред клуба.
Антоними на пънк
Как се пише пънк
Грешни изписвания: пунк, панк
Думата се изписва с 'ъ' в съответствие с фонетичните правила за транскрипция на английския звук /ʌ/.
Етимология
Произход:Английски
Оригинална дума:punk
Директна заемка от английската дума 'punk', която първоначално означава 'нещо безполезно', 'хулиган', а по-късно се утвърждава като име на музикалния жанр и субкултура.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пънк музика
- пънк прическа
- пънк култура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
