първопричина
[pɐrvopriˈt͡ʃinɐ]
първопричина значение:
Какво е първопричина? Основната, изходната причина, която стои в началото на поредица от събития или явления; най-дълбокият корен на нещо.
1. (философия/общо) Основната, изходната причина, която стои в началото на поредица от събития или явления; най-дълбокият корен на нещо.
- Ударение
- първопричѝна
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пър-во-при-чи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- първопричини
Примери за използване на първопричина
(философия/общо)
- Първопричината за конфликта се криеше в икономическото неравенство.
- Търсенето на първопричината за съществуването на вселената е основен въпрос във философията.
Синоними на първопричина
Как се пише първопричина
Грешни изписвания: първо причина, парвопричина, първупричина, първопрйчина, първопричйна
Сложните съществителни имена, при които първата основа е числително бройно (или в случая 'първо' като наречна/числителна част), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:първа + причина
Сложна дума, образувана от съединяването на 'първа' и 'причина'. Калка на латинското 'causa prima'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- търся първопричината
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
