работник
[rɐˈbɔtnik]
работник значение:
Какво е работник? Човек, който полага труд (обикновено физически) в производство или стопанство срещу заплащане.
1. (икономика) Човек, който полага труд (обикновено физически) в производство или стопанство срещу заплащане.
2. (преносно) Трудолюбив човек, който работи много и усърдно.
- Ударение
- рабо'тник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ра-бот-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- работници
Примери за използване на работник
(икономика)
- Фабриката търси нови работници.
- Той е квалифициран строителен работник.
(преносно)
- Той е голям работник, никога не се спира.
Синоними на работник
Антоними на работник
Как се пише работник
Грешни изписвания: работнек, раборник, ръботник, рабутник, работнйк
Пише се с о в корена (работа) и наставка -ник.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:работа
Произлиза от съществителното 'работа' (общославянски *orbota - тежък труд, робство) + наставка '-ник', означаваща лице, извършващо действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- строителен работник
- сезонен работник
- общ работник
- социален работник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
