разбойниче
[rɐzˈbɔjnit͡ʃɛ]
разбойниче значение:
Какво е разбойниче? Палаво, непослушно дете, което прави бели; малък шегобиец.
1. (преносно) Палаво, непослушно дете, което прави бели; малък шегобиец.
2. (пряко) Малък по възраст или значимост престъпник (рядка употреба).
- Ударение
- разбо̀йниче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-бой-ни-че
- Род
- среден
- Мн. число
- разбойничета
Примери за използване на разбойниче
(преносно)
- Това малко разбойниче счупи вазата.
- Гледай го какво е разбойниче, пак се катери по дърветата.
(пряко)
- В приказката се разказваше за едно младо разбойниче.
Как се пише разбойниче
Грешни изписвания: расбойниче, разбоиниче, ръзбойниче, разбуйниче, разбойнйче
Пише се с з в представката раз- (пред звучна съгласна 'б') и с й (кратко) след гласната 'о'.
Етимология
Произход:Славянски
Оригинална дума:разбой
Умалително от 'разбойник'. Произлиза от старобългарски, корен 'бой' (бия) с представка 'раз-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко разбойниче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
