Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разбойничествуване

[razbɔjnit͡ʃɛstvuvanɛ]

разбойничествуване значение:

Какво е разбойничествуване? Водене на разбойнически живот; извършване на поредица от грабежи и насилия.

1. (книжовно/остаряло) Водене на разбойнически живот; извършване на поредица от грабежи и насилия.
Ударение
разбо́йничествуване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-бой-ни-чест-ву-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разбойничествуване

(книжовно/остаряло)
  • Дългото му разбойничествуване из горите приключи със залавянето му.

Синоними на разбойничествуване

Антоними на разбойничествуване

Как се пише разбойничествуване

Грешни изписвания: разбоиничествуване, ръзбойничествуване, разбуйничествуване, разбойнйчествуване, разбойничествоване, разбойничествувъне

Сложна суфиксация -ествуване. Пише се с й след о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разбои
Производно от 'разбойник', което идва от 'разбой' (убийство, грабеж). Наставката '-ествуване' (или '-ствуване') означава практикуване на дейността.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.