Dumite-BG – онлайн речник за българския език

развратител

[rɐzvrɐtˈitɛl]

развратител значение:

Какво е развратител? Човек, който подтиква другите към неморалност, поквара или разпътен начин на живот.

1. (пряко) Човек, който подтиква другите към неморалност, поквара или разпътен начин на живот.
2. (юридически) Лице, извършило блудствени действия или склонило към такива малолетни или непълнолетни лица.
Ударение
развратѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-вра-ти-тел
Род
мъжки
Мн. число
развратители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развратител

(пряко)
  • В романа той е описан като циничен развратител на младежта.
  • Обществото го осъди като развратител на нравите.
(юридически)
  • Заловеният развратител ще бъде съден по цялата строгост на закона.

Антоними на развратител

Как се пише развратител

Грешни изписвания: развратитал, расвратител, ръзвратител, разврътител, развратйтел
Думата се пише с 'з' (представка раз-) и завършва на -ител (наставка за деец).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:развратити
Произлиза от глагола 'развратя', който е с корен 'врат' (въртя, обръщам). Буквално означава 'този, който обръща/изкривява (морала)'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • морален развратител
  • доказан развратител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.