Dumite-BG – онлайн речник за българския език

развращаване

[rɐzvrɐˈʃtavɐnɛ]

развращаване значение:

Какво е развращаване? Процес на морално разваляне, склоняване към пороци, безнравственост или престъпно поведение.

1. (етика/морал) Процес на морално разваляне, склоняване към пороци, безнравственост или престъпно поведение.
Ударение
развраща̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-вра-ща-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развращаване

(етика/морал)
  • Обществото се бори срещу развращаването на младежта чрез вредни влияния.
  • Системното безнаказание води до развращаване на институциите.

Антоними на развращаване

Как се пише развращаване

Грешни изписвания: развръщаване, развращтаване, ръзвращаване, развращъване, развращавъне

Пише се с щ (редуване т-щ от развратя -> развращавам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:развратити
От старобългарския глагол *развратити* (обръщам наопаки, погубвам), който е калка на гръцкото *diastrepho*. Коренът е свързан с 'въртя/врата' – отклоняване от правия път.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нравствено развращаване
  • духовно развращаване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.