разграничаване
[razɡranit͡ʃaˈvane]
разграничаване значение:
Какво е разграничаване? Действието по поставяне на граница или правене на разлика между обекти, понятия или явления.
1. (общо) Действието по поставяне на граница или правене на разлика между обекти, понятия или явления.
2. (социално) Заявяване на несъгласие или липса на връзка с нечии действия или думи (дистанциране).
- Ударение
- разгранича̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-гра-ни-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разграничавания
Примери за използване на разграничаване
(общо)
- Разграничаването на правомощията между институциите е ключово.
(социално)
- Партията излезе с декларация за разграничаване от скандалния депутат.
Синоними на разграничаване
Антоними на разграничаване
Как се пише разграничаване
Грешни изписвания: разграничяване, ръзграничаване, разгръничаване, разгранйчаване, разграничъване, разграничавъне
След 'ч' се пише а, а не 'я' (разграничаване).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:граница
Отглаголно съществително от 'разграничавам'. Съставено от префикс 'раз-', корен 'гранич' (от граница) и наставки.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ясно разграничаване
- категорично разграничаване
- линия на разграничаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
