разлютяване
[rɐzljuˈtʲavɐnɛ]
разлютяване значение:
Какво е разлютяване? Привеждане в състояние на силен гняв или ярост.
1. (емоции) Привеждане в състояние на силен гняв или ярост.
2. (медицина/физиология) Предизвикване на болка, щипане или възпаление на рана или болно място.
3. (кулинария) Направяне на ястие по-люто чрез добавяне на подправки.
- Ударение
- разлютя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-лю-тя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- разлютявания
Примери за използване на разлютяване
(емоции)
- Неговото арогантно поведение доведе до разлютяване на тълпата.
- Внимавай, разлютяването му е опасно.
(медицина/физиология)
- Солта предизвика страшно разлютяване на раната.
(кулинария)
- Прекаленото разлютяване на супата я направи негодна за децата.
Синоними на разлютяване
Антоними на разлютяване
Как се пише разлютяване
Грешни изписвания: разлиутяване, ръзлютяване, разлютявъне
Пише се с ю след 'л' и я след 'т' (меки съгласни).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лют
От прилагателното 'лют' и глагола 'разлютявам'. Коренът е сродни със старобългарски 'лютъ' (жесток, див, лют).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
