разправя

[rɐsˈpravjɐm]

разправя значение:

Какво е разправя? Разказвам нещо устно, съобщавам подробности за случка или събитие.

1. (общо) Разказвам нещо устно, съобщавам подробности за случка или събитие.
2. (разговорно) Говоря неистини, клеветя или разпространявам слухове (често в израза 'разправям врели-некипели').
3. (възвратно (разправям се)) Карам се, споря с някого или се занимавам с уреждане на неприятен въпрос.
Ударение
разпра̀вям
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-пра-вям
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
разправям се
Видова двойка
разправя (като омоним, в знач. на оправя) / разкажа (смислово)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разправя

(общо)
  • Той обича да разправя вицове на масата.
  • Баба ми разправяше приказки всяка вечер.
(разговорно)
  • Не му вярвай какво разправя за съседите.
(възвратно (разправям се))
  • Цял ден се разправям с институции за документи.
  • Не ми се разправя с теб точно сега.

Антоними на разправя

Как се пише разправя

Правилното изписване е разправям.
Грешни изписвания: расправям, разправам, ръзправя, разпръвя
Представката 'раз-' се пише със 'з', въпреки че пред беззвучното 'п' се чува 'с'. Окончанието за 1 л. ед.ч., несвършен вид, III спрежение е '-ям' (след гласна или мека съгласна, тук коренът е 'прав-я'). Забележка: Формата 'разправя' е 3 л. ед.ч. на този глагол.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:правя
Представка 'раз-' (разпръскване, разпространяване или усилване) + глагол 'правя'. Развитието на значението 'говоря' вероятно идва през идеята за излагане/разнищване на тема.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разправям вицове
  • разправям се с някого
Фразеологизми:
  • разправям врели-некипели
  • разправям на ляво и на дясно

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.