Dumite-BG – онлайн речник за българския език

разправяне

[rasˈpravjanɛ]

разправяне значение:

Какво е разправяне? Процес на устно излагане на събития, случки или истории.

1. (общо) Процес на устно излагане на събития, случки или истории.
2. (разговорно) Спор, караница или изясняване на отношения (обикновено в съчетание с възвратна форма или предлог).
Ударение
разпра̀вяне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пра-вя-не
Род
среден
Мн. число
разправяния
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разправяне

(общо)
  • Разправянето на приказки беше любимото занимание на бабата.
  • Дългото разправяне на случая отегчи всички.
(разговорно)
  • Искам да избегна всякакво разправяне със съседите.
  • Беше голямо разправяне, докато ни върнат парите.

Антоними на разправяне

Как се пише разправяне

Грешни изписвания: расправяне, ръзправяне, разпръвяне
Думата се пише с представка раз-, независимо от обеззвучаването пред 'п'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разправям
Отглаголно съществително от 'разправям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разправяне на вицове
  • разправяне с властите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.