Енциклопедия на българския език

разпъване

[rɐspɤ́vɐnɛ]

разпъване значение:

Какво е разпъване? Обтягане на нещо в различни посоки, за да се изпъне или закрепи.

1. (пряко) Обтягане на нещо в различни посоки, за да се изпъне или закрепи.
2. (религия/история) Начин на екзекуция чрез приковаване върху кръст; разпятие.
3. (преносно) Подлагане на мъчение или силно притеснение (разпъване на кръст).
Ударение
разпъ́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-пъ-ва-не
Род
среден
Мн. число
разпъвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разпъване

(пряко)
  • Разпъването на палатката отне повече време от предвиденото.
  • Започнаха разпъване на плата върху кроялната маса.
(религия/история)
  • Картината изобразява разпъването на Христос.
  • В древен Рим разпъването на кръст е било най-тежкото наказание.
(преносно)
  • Журналистите подложиха политика на истинско разпъване с въпросите си.

Антоними на разпъване

Как се пише разпъване

Представката е раз-, но пред беззвучна съгласна 'п' се произнася като 'с', макар да се пише 'з'. Коренът се пише с ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:распѧти
От 'раз-' (встрани) + корен 'пън-' (тегля, обтягам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разпъване на кръст
  • разпъване на палатка
Фразеологизми:
  • разпъвам на четири
  • разпъвам на кръст