разсипничество
[rɐˈsipnit͡ʃɛstvo]
разсипничество значение:
Какво е разсипничество? Поведение или навик на човек да харчи неразумно, да пилее средства, имущество или ресурси без мярка.
1. (пряко) Поведение или навик на човек да харчи неразумно, да пилее средства, имущество или ресурси без мярка.
- Ударение
- разсѝпничество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-сип-ни-че-ство
- Род
- среден
- Мн. число
- разсипничества
Примери за използване на разсипничество
(пряко)
- Неговото пословично разсипничество доведе фамилията до фалит.
- Във времена на криза подобно държавно разсипничество е недопустимо.
Синоними на разсипничество
Антоними на разсипничество
Как се пише разсипничество
Грешни изписвания: расипничество, разсипничесто, ръзсипничество, разсйпничество, разсипнйчество, разсипничеству
Думата се пише с з и с (представка раз- и корен сип). Не се пише с двойно 'н', тъй като наставката е -ество, а не -ничество (макар да изглежда така, морфологично е разсип-ник-ество с палатализация).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:разсипник
Произлиза от съществителното 'разсипник' (човек, който пилее) + наставката за абстрактни съществителни '-ество'. Коренът е свързан с глагола 'сипя' (пръскам, разпилявам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- финансово разсипничество
- държавно разсипничество
- обвинявам в разсипничество
