Енциклопедия на българския език

разточителност

[rɐstot͡ʃiˈtɛlnost]

разточителност значение:

Какво е разточителност? Качество на човек, който харчи пари или използва ресурси без мярка и целесъобразност; склонност към излишни разходи.

1. (пряко) Качество на човек, който харчи пари или използва ресурси без мярка и целесъобразност; склонност към излишни разходи.
Ударение
разточѝтелност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-то-чи-тел-ност
Род
женски
Мн. число
разточителности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разточителност

(пряко)
  • Неговата пословична разточителност доведе семейството до фалит.
  • Празненството се отличаваше с невиждана разточителност и лукс.

Антоними на разточителност

Как се пише разточителност

Думата се пише с з (представката е раз-), въпреки че при изговор се чува с поради обеззвучаването пред беззвучната съгласна т.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:разточа
Произлиза от прилагателното 'разточителен', което е дериват на глагола 'разточа' (разпростра, разпилея). Коренът е свързан със старобългарската лексика за течене, леене, като метафорично се пренася върху безконтролното изтичане на ресурси.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • финансова разточителност
  • граничещ с разточителност