разхитител
[rɐsxiˈtitɛl]
разхитител значение:
Какво е разхитител? Човек, който присвоява незаконно, пилее или разграбва обществени средства, имущество или природни ресурси.
1. (право/общо) Човек, който присвоява незаконно, пилее или разграбва обществени средства, имущество или природни ресурси.
- Ударение
- разхитѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- раз-хи-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разхитители
Примери за използване на разхитител
(право/общо)
- Той беше осъден като разхитител на държавно имущество.
- Разхитителите на гората бяха заловени от горската стража.
Синоними на разхитител
Как се пише разхитител
Грешни изписвания: расхитител, разхетител, ръзхитител, разхйтител, разхитйтел
Пише се с з в представката раз- пред звучна съгласна или гласна, но в случая пред беззвучната 'х' се запазва морфологичният принцип на писане на представката.
Етимология
Произход:Старобългарски/Руски
Оригинална дума:разхитить
От глагола 'разхитя' (остарял) или 'разхищавам', под влияние на руското 'расхититель'. Коренът е свързан с 'хищник' (грабя).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разхитител на социалистическата собственост (ист.)
- разхитител на енергия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
