ранчо
[ˈrantʃo]
ранчо значение:
Какво е ранчо? Голямо стопанство за отглеждане на добитък (главно в Северна и Южна Америка), обикновено с жилищни и стопански сгради.
1. (земеделие) Голямо стопанство за отглеждане на добитък (главно в Северна и Южна Америка), обикновено с жилищни и стопански сгради.
2. (разговорно) Вила или извънградска къща с дворно място (често използвано иронично или за малки имоти).
- Ударение
- ра̀нчо
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ран-чо
- Род
- среден
- Мн. число
- ранчота
Примери за използване на ранчо
(земеделие)
- Той купи голямо ранчо в Тексас и започна да отглежда коне.
- Животът в ранчото е труден, но спокоен.
(разговорно)
- Отивам на село да нагледам ранчото.
Синоними на ранчо
- чифлик, ферма, стопанство, вила, къща
Как се пише ранчо
Грешни изписвания: ранчу, рънчо
Думата е от среден род и завършва на -о. Множественото число се образува с разширител -та: ранчота.
Етимология
Произход:Испански
Оригинална дума:rancho
Заета от испански (rancho), първоначално означаваща група хора, които се хранят заедно, а по-късно – място за отглеждане на добитък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- собственик на ранчо
- купувам ранчо
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
