Dumite-BG – онлайн речник за българския език

речица

[rɛˈt͡ʃit͡sɐ]

речица значение:

Какво е речица? Малка река; поток или ручей с маловоден дебит.

1. (география) Малка река; поток или ручей с маловоден дебит.
Ударение
речѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-чи-ца
Род
женски
Мн. число
речици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на речица

(география)
  • През селото минава бистра речица, която пресъхва през лятото.
  • Децата прескачаха малката планинска речица.

Синоними на речица

Антоними на речица

Как се пише речица

Грешни изписвания: речицъ, ричица, Речйца
Коренът 'реч-' (от 'река' с палатализация к->ч) се пише с 'е'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:река
Умалителна форма на думата 'река', образувана с наставката '-ица', характерна за умалителни съществителни имена в женски род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бистра речица
  • планинска речица
  • пресъхнала речица

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.