роптаене
[ropˈtaɛnɛ]
роптаене значение:
Какво е роптаене? Изразяване на недоволство, негодувание или възмущение, обикновено чрез думи или мърморене.
1. (Пряко) Изразяване на недоволство, негодувание или възмущение, обикновено чрез думи или мърморене.
- Ударение
- ропта̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- роп-та-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- роптаения
- Вид
- несвършен
Примери за използване на роптаене
(Пряко)
- Недоволното роптаене на тълпата се чуваше отдалеч.
- Приех решението без излишно роптаене.
Синоними на роптаене
Как се пише роптаене
Грешни изписвания: руптаене, роптайене
Пише се с 'о' в корена. Окончанието за отглаголно съществително е -ене.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ръпътъ
Произлиза от старобългарската дума 'ръпътъ' (шум, гълчава). Свързана е със звукоподражателен корен.
Употреба
Чести словосъчетания:
- глухо роптаене
- всеобщо роптаене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
