ругаене
[ruˈɡaɛnɛ]
ругаене значение:
Какво е ругаене? Действието по глагола ругая; изричане на обидни думи, псувни или хули.
1. (Пряко) Действието по глагола ругая; изричане на обидни думи, псувни или хули.
- Ударение
- руга̀ене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ру-га-е-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ругаения
Примери за използване на ругаене
(Пряко)
- Неговото постоянно ругаене отблъсна всички приятели.
- Чуваше се силно ругаене от съседната стая.
Антоними на ругаене
Как се пише ругаене
Грешни изписвания: ругание, рогаене, ругъене
Образува се с наставка -ене, характерна за отглаголни съществителни от глаголи от I и II спрежение (в случая 'ругая').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:рѫгати сѧ
Отглаголно съществително от 'ругая'. Коренът е общославянски, свързан с подигравка и хула.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
