руен
[ˈru.ɛn]
руен значение:
Какво е руен? За вино: което е червено на цвят, искрящо, бистро и пивко; младо вино.
1. (поетично/фолклор) За вино: което е червено на цвят, искрящо, бистро и пивко; младо вино.
2. (архаично) Жълто-червен, риж (за цвят).
3. (рядко) Шуртящ, буен (за поток или течност).
- Ударение
- ру̀ен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ру-ен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- руйни
Примери за използване на руен
(поетично/фолклор)
- Наляха си по чаша руйно вино.
- Текна руйно винце от бъчвата.
(рядко)
- Руен поток се спусна от планината.
Антоними на руен
Как се пише руен
Грешни изписвания: руйн, Роен
В мъжки род единствено число се пише руен (с вмъкнато 'е'). В множествено число 'е'-то изпада: руйни.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*rujnъ
Свързва се с корена за 'рев', 'рева' (звучен, шуртящ) или с корена за 'червен', 'риж' (цвят). В българския фолклор се е утвърдило за описване на вино, което е младо, пенливо и червено.
Употреба
Чести словосъчетания:
- руйно вино
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
