ръчка
[ˈrɤt͡ʃkɐ]
ръчка значение:
Какво е ръчка? Малък лост или дръжка, служеща за управление на механизъм или за хващане.
1. (техника) Малък лост или дръжка, служеща за управление на механизъм или за хващане.
2. (разговорно) Усилена работа, напрежение или натиск за бързо извършване на дейност.
3. (автомобилизъм) Скоростен лост на автомобил; (метонимично) механична скоростна кутия.
- Ударение
- ръ̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ръч-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- ръчки
Примери за използване на ръчка
(техника)
- Той дръпна червената ръчка и машината спря.
- Ръчката на вратата беше счупена.
(разговорно)
- В края на месеца в офиса е голяма ръчка.
- Трябва малко повече ръчка, за да завършим проекта навреме.
(автомобилизъм)
- Колата е с ръчка, не е автоматик.
- Предпочитам да карам на ръчка.
Синоними на ръчка
Антоними на ръчка
Как се пише ръчка
Грешни изписвания: рачка
Думата се пише с ъ в корена (от ръка).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ръка
Умалителна форма на думата 'ръка' с наставка '-чка', преминала към специализирано значение за инструмент/детайл.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спирачна ръчка
- ръчка за скоростите
- голяма ръчка
Фразеологизми:
- давам ръчка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
