самовластен
[sɐmovˈɫastɛn]
самовластен значение:
Какво е самовластен? Който притежава или упражнява неограничена, абсолютна власт; самодържавен.
1. (Политология) Който притежава или упражнява неограничена, абсолютна власт; самодържавен.
2. (Пряко) Който действа по свое усмотрение, без да се съобразява с другите; своеволен, произволен.
- Ударение
- самовла̀стен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-влас-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самовластни
Примери за използване на самовластен
(Политология)
- Самовластният владетел отказваше да се вслуша в съветите на министрите си.
- Режимът беше определен като самовластен и тираничен.
(Пряко)
- Това беше самовластно решение, взето без гласуване на събранието.
- Той напусна поста си по самовластен начин.
Синоними на самовластен
Антоними на самовластен
Как се пише самовластен
Грешни изписвания: самовластън, само властен, съмовластен, самувластен, самовлъстен
Думата е сложна, образувана от две основи, свързани със съединителна гласна 'о'. Пише се слято.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ + власть
Сложна дума, образувана от корените 'сам' (лично, без чужда помощ) и 'власт' (господство, управление). Аналогично на гръцкото 'autokratēs'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самовластен господар
- самовластно решение
- самовластен режим
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
