Dumite-BG – онлайн речник за българския език

своеволен

[svoɛˈvɔlɛn]

своеволен значение:

Какво е своеволен? Който постъпва както си иска, без да се съобразява с правила, заповеди или мнението на другите.

1. (характеристика на човек) Който постъпва както си иска, без да се съобразява с правила, заповеди или мнението на другите.
2. (за действие) Който е извършен по лично усмотрение, често в нарушение на установения ред.
Ударение
своево'лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
сво-е-во-лен
Род
мъжки
Мн. число
своеволни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на своеволен

(характеристика на човек)
  • Той беше своеволен ученик и често нарушаваше дисциплината.
(за действие)
  • Съдът определи действията му като своеволен акт.

Как се пише своеволен

Грешни изписвания: своиволен, свуеволен, своевулен

Сложната дума се образува с помощта на съединителната гласна -е- (свой + е + волен), а не с 'и'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:свой + воля
Сложна дума, образувана от местоимението 'свой' и съществителното 'воля' чрез съединителна гласна 'е'. Означава 'който следва своята воля'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • своеволно решение
  • своеволна постъпка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.