самодостатъчност
[sɐmodosˈtatɐt͡ʃnost]
самодостатъчност значение:
Какво е самодостатъчност? Състояние или качество на човек, система или организация, при което те разполагат с всичко необходимо за съществуването си, без да изпитват нужда от външна помощ или намеса.
1. (общо) Състояние или качество на човек, система или организация, при което те разполагат с всичко необходимо за съществуването си, без да изпитват нужда от външна помощ или намеса.
- Ударение
- самодоста̀тъчност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-до-ста-тъч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на самодостатъчност
(общо)
- Националната икономика се стреми към енергийна самодостатъчност.
- Неговата емоционална самодостатъчност често се тълкуваше погрешно като високомерие.
Синоними на самодостатъчност
Антоними на самодостатъчност
Как се пише самодостатъчност
Грешни изписвания: самодустатъчност, самодостатачност, съмодостатъчност, самудостатъчност, самодостътъчност, самодостатъчнуст
Думата се пише с двойно н само в производните прилагателни (напр. самодостатъченния), но в съществителното име, завършващо на -ост, не се удвояват съгласни.
Етимология
Произход:Български (калка)
Оригинална дума:сам + достатъчен
Сложна дума, образувана от съединяването на местоименния корен 'сам' и прилагателното 'достатъчен'. Вероятна калка от гръцката дума 'autarkeia' (автаркия) или западноевропейски еквиваленти (self-sufficiency).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хранителна самодостатъчност
- икономическа самодостатъчност
- чувство за самодостатъчност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
