самодържавец
[sɐmodɐrˈʒavɛt͡s]
самодържавец значение:
Какво е самодържавец? Владетел с неограничена, абсолютна власт; монарх, който управлява еднолично.
1. (история / политология) Владетел с неограничена, абсолютна власт; монарх, който управлява еднолично.
- Ударение
- самодържàвец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-дър-жа-вец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самодържци
Примери за използване на самодържавец
(история / политология)
- Руският самодържавец издаде указ за реформа на армията.
- В историята малцина са били просветени самодържци.
Синоними на самодържавец
Антоними на самодържавец
Как се пише самодържавец
Грешни изписвания: самодържец, самодаржавец, съмодържавец, самудържавец, самодържъвец
Думата се пише с ъ в корена (от държа). Множественото число е самодържци (изпадане на гласната 'е').
Етимология
Произход:Старобългарски / Гръцки
Оригинална дума:autokratōr (гръцки) -> самъ + държа
Калка (буквален превод) от гръцката дума αὐτοκράτωρ (autokratōr), съставена от 'сам' и 'държа' (владея). Първоначално титла на византийските императори, по-късно възприета от руските царе и българските владетели.
Употреба
Чести словосъчетания:
- руски самодържавец
- просветен самодържавец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
