саможивец
[samɔˈʒivɛt͡s]
саможивец значение:
Какво е саможивец? Човек, който страни от хората, избягва общуването, затворен е в себе си и предпочита усамотението.
1. (психология) Човек, който страни от хората, избягва общуването, затворен е в себе си и предпочита усамотението.
- Ударение
- саможѝвец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-жи-вец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- саможивци
Примери за използване на саможивец
(психология)
- Старият съсед беше известен саможивец и рядко поздравяваше.
- След трагедията той стана саможивец и се премести в хижата.
Антоними на саможивец
Как се пише саможивец
Грешни изписвания: саможивяц, съможивец, самуживец, саможйвец
Думата е образувана със съединителна гласна -о-. Множественото число е саможивци (с изпадане на гласната 'е').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + живея
Сложна дума от местоимението 'сам' и основата на глагола 'живея', означаваща човек, който живее сам или изолирано.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голям саможивец
- странен саможивец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
