самоизобличение
[sɐmoizobliˈt͡ʃɛniɛ]
самоизобличение значение:
Какво е самоизобличение? Признание на собствена вина, грешка или престъпление; действие, с което човек сам разкрива своите недъзи или простъпки.
1. (пряко) Признание на собствена вина, грешка или престъпление; действие, с което човек сам разкрива своите недъзи или простъпки.
- Ударение
- самоизобличѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-и-зо-бли-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- самоизобличения
Примери за използване на самоизобличение
(пряко)
- Неговата реч се превърна в неочаквано самоизобличение на корупционните схеми, в които е участвал.
Синоними на самоизобличение
Антоними на самоизобличение
Как се пише самоизобличение
Грешни изписвания: самоизъбличение, съмоизобличение, самуизобличение, самойзобличение, самоизубличение, самоизоблйчение, самоизобличенйе
Слято писане на сложни съществителни имена, чиято първа съставка е само-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изобличение
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'само-' (за възвратност) и съществителното 'изобличение' (разкриване на нечия вина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пулично самоизобличение
- акт на самоизобличение
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
