самолюбив
[samolʲuˈbif]
самолюбив значение:
Какво е самолюбив? Който има силно развито чувство за собствено достойнство, но често с отенък на прекалена гордост, честолюбие или суетност; който държи много на себе си и на мнението на другите за него.
1. (психология) Който има силно развито чувство за собствено достойнство, но често с отенък на прекалена гордост, честолюбие или суетност; който държи много на себе си и на мнението на другите за него.
- Ударение
- самолюбѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-лю-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самолюбиви
Примери за използване на самолюбив
(психология)
- Той беше твърде самолюбив, за да признае грешката си пред всички.
- Критиката нарани самолюбивата ѝ природа.
Синоними на самолюбив
Антоними на самолюбив
Как се пише самолюбив
Грешни изписвания: самолубив, съмолюбив, самулюбив, самолюбйв
Думата е сложна и се пише слято. Свързващата гласна е о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + любя
Сложна дума, образувана от местоимението *сам* (или корена *само-*) и глагола *любя* (обичам) + наставка *-ив*. Калка по модел на гръцкото *philautos* или френското *amour-propre*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самолюбив човек
- болезнено самолюбив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
