самомнителен
[sɐmomˈnitɛlɛn]
самомнителен значение:
Какво е самомнителен? Който има прекалено високо, често необосновано мнение за собствените си качества, способности или значимост.
1. (пряко) Който има прекалено високо, често необосновано мнение за собствените си качества, способности или значимост.
- Ударение
- самомни'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мом-ни-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самомнителни
Примери за използване на самомнителен
(пряко)
- Той беше твърде самомнителен, за да приеме, че е допуснал грешка в изчисленията.
- Самомнителният автор отказа редакторска намеса в ръкописа си.
Синоними на самомнителен
Антоними на самомнителен
Как се пише самомнителен
Грешни изписвания: самумнителен, самомнителън, съмомнителен, самомнйтелен
Думата е сложна съставна. Пише се с о в първата коренна морфема (само-), която е съединителна гласна. Във втората част се пише е (мнителен) – променливо 'я' не е приложимо тук, тъй като коренът е свързан с 'мнение'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + мнение
Сложна дума, образувана от съединяването на местоимението 'сам' и съществителното 'мнение' (или глагола 'мня'). Вероятно калка (буквален превод) по модел на гръцката дума 'autodoketos' или руската 'самомнительный'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самомнителен човек
- самомнителен глупак
- изключително самомнителен
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
