самообвиня
[sɐmoobviˈnʲɤ]
самообвиня значение:
Какво е самообвиня? Отправя обвинения към самия себе си; призная собствената си вина за нещо.
1. (психология) Отправя обвинения към самия себе си; призная собствената си вина за нещо.
- Ударение
- самообвиня'
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-об-ви-ня
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- самообвиня се
- Видова двойка
- самообвинявам
Примери за използване на самообвиня
(психология)
- В пристъп на разкаяние, той се самообвини за провала на мисията.
- Не бързай да се самообвиниш, преди да знаеш всички факти.
Антоними на самообвиня
Как се пише самообвиня
Грешни изписвания: самоубвиня, съмообвиня, самуобвиня, самообвйня
Пише се слято. Съставните части са само- и обвиня.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + обвиня
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'сам' и глагола 'обвиня'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонен да се самообвини
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
