самооправдая
[sɐmooprɐvˈdajɐ]
самооправдая значение:
Какво е самооправдая? Намеря оправдание за собствените си постъпки; оневиня себе си пред собствената съвест или пред другите.
1. (психология) Намеря оправдание за собствените си постъпки; оневиня себе си пред собствената съвест или пред другите.
- Ударение
- самооправда'я
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-о-прав-да-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Възвратна форма
- самооправдая се
- Видова двойка
- самооправдавам
Примери за използване на самооправдая
(психология)
- Престъпникът се опита да се самооправдая с тежкото си детство.
- Тя не искаше да се самооправдае, а да поеме отговорност.
Синоними на самооправдая
Антоними на самооправдая
Как се пише самооправдая
Грешни изписвания: самоуправдая, съмооправдая, самуоправдая, самоопръвдая, самооправдъя
Пише се слято. Първата част е само-, втората започва с о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + оправдая
Сложна дума, съставена от 'сам' и 'оправдая' (направя прав, невинен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- опит за самооправдание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
