самообвиняване
[sɐmoobvinjavɐnɛ]
самообвиняване значение:
Какво е самообвиняване? Действието по приписване на вина на самия себе си; поемане на отговорност за грешка или престъпление.
1. (пряко) Действието по приписване на вина на самия себе си; поемане на отговорност за грешка или престъпление.
- Ударение
- самообвиня̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-об-ви-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- самообвинявания
Примери за използване на самообвиняване
(пряко)
- Неговото постоянно самообвиняване започна да дразни околните.
- Самообвиняването е първата стъпка към разкаянието, но не бива да е прекомерно.
Синоними на самообвиняване
Антоними на самообвиняване
Как се пише самообвиняване
Грешни изписвания: самоубвиняване, съмообвиняване, самуобвиняване, самообвйняване, самообвинявъне
Пише се с две о (само-обвиняване), тъй като представката на втората съставка е об-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + обвинявам
Отглаголно съществително име от глагола 'самообвинявам се' или конструкцията 'обвинявам сам себе си'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- склонност към самообвиняване
- публично самообвиняване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
