самообожаване
[sɐmooboˈʒavɐnɛ]
самообожаване значение:
Какво е самообожаване? Прекомерна любов към самия себе си; издигане на собствената личност в култ.
1. (психология) Прекомерна любов към самия себе си; издигане на собствената личност в култ.
- Ударение
- самообожа̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-о-бо-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- няма (abstract)
Примери за използване на самообожаване
(психология)
- Неговото безгранично самообожаване отблъскваше околните.
- Границата между здравословното самочувствие и самообожаването е тънка.
Синоними на самообожаване
Антоними на самообожаване
Как се пише самообожаване
Грешни изписвания: самоубожаване, само-обожаване, съмообожаване, самуобожаване, самообужаване, самообожъване, самообожавъне
Думата се пише слято като едно цяло сложна съществително. Съдържа две 'о' на границата на морфемите: само + обожаване.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бог
Сложна дума, съставена от местоименния корен 'сам-o' и 'обожаване' (от 'бог' - прекланям се като пред бог).
Употреба
Чести словосъчетания:
- болестно самообожаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
