саморазправя
[sɐmorɐsˈpravjɐm]
саморазправя значение:
Какво е саморазправя? Във възвратна форма (саморазправям се): Извършвам самоуправство, наказвам някого или решавам спор чрез насилие или лични действия, пренебрегвайки закона и реда.
1. (право/общо) Във възвратна форма (саморазправям се): Извършвам самоуправство, наказвам някого или решавам спор чрез насилие или лични действия, пренебрегвайки закона и реда.
- Ударение
- саморазпра̀вям
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- са-мо-раз-пра-вям
- Род
- няма
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- саморазправям се
Примери за използване на саморазправя
(право/общо)
- Не бива да се саморазправяш със съседите, подай жалба в полицията.
- Тълпата искаше да се саморазправя с крадеца.
Синоними на саморазправя
Как се пише саморазправя
Правилното изписване е саморазправям.
Грешни изписвания: само разправям, саморазправам, съморазправя, самуразправя, саморъзправя, саморазпръвя
Пише се слято. Променливото я се запазва пред мека сричка в сегашно време.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:саморазправа
Сложна дума от 'сам' + 'разправа/разправям'. Означава действие за лично разчистване на сметки без намесата на властите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическа саморазправа
- опит за саморазправа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
