Dumite-BG – онлайн речник за българския език

саморъчен

[sɐmoˈrɤt͡ʃɛn]

саморъчен значение:

Какво е саморъчен? Който е направен, написан или изработен лично от самия човек, със собствената му ръка.

1. (пряко) Който е направен, написан или изработен лично от самия човек, със собствената му ръка.
2. (право) За документ или подпис: който е положен или написан лично от автора, което го прави автентичен.
Ударение
саморъ̀чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-ръ-чен
Род
мъжки
Мн. число
саморъчни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на саморъчен

(пряко)
  • В архива беше открито саморъчно писмо от поета.
  • Той носеше саморъчно изработен нож с дървена дръжка.
(право)
  • Завещанието е валидно само ако е саморъчно подписано.
  • Изисква се саморъчен подпис на декларатора.

Антоними на саморъчен

Как се пише саморъчен

Грешни изписвания: само ръчен, съморъчен, самуръчен, саморачен
Сложни прилагателни имена, образувани от подчинено съчетание на основите (в случая 'с ръка'), се пишут слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + ръка
Образувано от местоимението 'сам' и съществителното 'ръка' със съединителна гласна 'о' и наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • саморъчен подпис
  • саморъчно завещание
  • саморъчен препис

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.