Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоувереност

[sɐmovˈvɛrɛnost]

самоувереност значение:

Какво е самоувереност? Вяра в собствените сили, възможности и качества.

1. (пряко) Вяра в собствените сили, възможности и качества.
2. (негативен оттенък) Прекалено голяма, често неоснователна увереност в себе си; самонадеяност.
Ударение
самоувѐреност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-у-ве-ре-ност
Род
женски
Мн. число
самоуверености
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоувереност

(пряко)
  • Тя демонстрира завидна самоувереност по време на интервюто.
  • Липсата на самоувереност може да бъде пречка за професионалното развитие.
(негативен оттенък)
  • Неговата прекалена самоувереност го доведе до фатална грешка.
  • Граничи с арогантност и сляпа самоувереност.

Как се пише самоувереност

Грешни изписвания: самоуверенност, самовереност, съмоувереност, самуувереност, самоовереност, самоуверенуст

Думата се пише с едно н, тъй като наставката е -ост, добавена към основата самоуверен. Двойно н се пише само когато прилагателното в мъжки род завършва на -нен (напр. временен -> временност), което не е случаят тук.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + уверен
Сложна дума, образувана от съединяването на местоимението 'сам' и прилагателното 'уверен' (от 'вяра') с наставка за абстрактно съществително '-ост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • прекалена самоувереност
  • лъха на самоувереност
  • липса на самоувереност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.