Dumite-BG – онлайн речник за българския език

самоунизяване

[samounizʲˈavanɛ]

самоунизяване значение:

Какво е самоунизяване? Действието или процесът на поставяне на самия себе си в унизително, недостойно положение; накърняване на собственото достойнство.

1. (пряко) Действието или процесът на поставяне на самия себе си в унизително, недостойно положение; накърняване на собственото достойнство.
Ударение
самоунизя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
са-мо-у-ни-зя-ва-не
Род
среден
Мн. число
самоунизявания
Преходност
непреходен
Възвратна форма
не
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоунизяване

(пряко)
  • Постоянното самоунизяване пред началството не му донесе желаното повишение.
  • Тя възприемаше всяка критика като повод за самоунизяване.

Антоними на самоунизяване

Как се пише самоунизяване

Грешни изписвания: самоунижаване, само унизяване, съмоунизяване, самуунизяване, самоонизяване, самоунйзяване, самоунизявъне
Думата се пише слято като сложно съществително име, чиято първа съставка е само-. Правилната форма на корена е -унизя- (от унизявам), а не -унижа-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:само- + унизявам
Сложна съставна дума, образувана от възвратното местоименна основа 'само-' и отглаголното съществително 'унизяване'. Коренът на втората част е сродна със старобългарското 'низъ' (долу, ниско).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • публично самоунизяване
  • граничещо със самоунизяване
  • стигам до самоунизяване

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.