самоуправнически
[sɐmouprˈavnit͡ʃɛski]
самоуправнически значение:
Какво е самоуправнически? Който е свойствен за самоуправник; който се характеризира със своеволие и незачитане на установения ред или закони.
1. (Общо) Който е свойствен за самоуправник; който се характеризира със своеволие и незачитане на установения ред или закони.
- Ударение
- самоупра̀внически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- са-мо-у-прав-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- самоуправнически
Примери за използване на самоуправнически
(Общо)
- Това беше чисто самоуправнически акт, извършен без съгласието на общината.
- Поведението му е самоуправническо и нетърпимо.
Синоними на самоуправнически
Антоними на самоуправнически
Как се пише самоуправнически
Грешни изписвания: самоуправничиски, съмоуправнически, самууправнически, самооправнически, самоупръвнически, самоуправнйчески, самоуправническй
Пише се слято. Наставката е '-ически', а не '-ичиски'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:самоуправник
Производно прилагателно от съществителното 'самоуправник' (човек, който действа на своя глава, своеволно) + наставка '-ески'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- самоуправнически действия
- самоуправнически методи
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
