самохвалка
[sɐmoˈxvaɫkɐ]
самохвалка значение:
Какво е самохвалка? Човек (обикновено жена или дете, но може да се ползва и общо), който обича да се хвали сам, да изтъква качествата си.
1. (разговорно) Човек (обикновено жена или дете, но може да се ползва и общо), който обича да се хвали сам, да изтъква качествата си.
2. (ботаника) Народно наименование на растението 'луда краставица' (Ecballium elaterium), чиито плодове изхвърлят семената си под налягане при допир.
- Ударение
- самохва̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-мо-хвал-ка
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- женски
- Мн. число
- самохвалки
Примери за използване на самохвалка
(разговорно)
- Тя е голяма самохвалка, постоянно говори за новите си дрехи.
- Никой не обича самохвалките в класа.
(ботаника)
- Внимавай, това е самохвалка, ако я докоснеш, ще изпръска семената си.
Синоними на самохвалка
Антоними на самохвалка
Как се пише самохвалка
Грешни изписвания: само-хвалка, съмохвалка, самухвалка, самохвълка
Пише се слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:сам + хваля
Произлиза от съчетанието на 'сам' и глагола 'хваля' с наставка '-ка' за деец (женски род или умалително).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
