сбърча
[ˈsbərt͡ʃɐ]
сбърча значение:
Какво е сбърча? Свия кожата на лицето си (чело, вежди, нос) в гънки, обикновено като израз на емоция (гняв, недоумение, замисленост).
1. (анатомия/емоции) Свия кожата на лицето си (чело, вежди, нос) в гънки, обикновено като израз на емоция (гняв, недоумение, замисленост).
- Ударение
- сбъ̀рча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сбър-ча
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- сбърча се
- Видова двойка
- сбърчвам
Форми на думата сбърча 52
- сбърчат
- сбърчете
- сбърчеше
- сбърчейки
- сбърчел
- сбърчела
- сбърчели
- сбърчело
- сбърчелия
- сбърчелата
- сбърчелите
- сбърчелият
- сбърчелото
- сбърчен
- сбърчена
- сбърчени
- сбърчено
- сбърчения
- сбърчената
- сбърчените
- сбърченият
- сбърченото
- сбърчех
- сбърчеха
- сбърчехме
- сбърчехте
- сбърчещ
- сбърчеща
- сбърчещи
- сбърчещо
- сбърчещия
- сбърчещата
- сбърчещите
- сбърчещият
- сбърчещото
- сбърчи
- сбърчим
- сбърчиш
- сбърчите
- сбърчил
- сбърчила
- сбърчили
- сбърчило
- сбърчилия
- сбърчилата
- сбърчилите
- сбърчилият
- сбърчилото
- сбърчих
- сбърчиха
- сбърчихме
- сбърчихте
Примери за използване на сбърча
(анатомия/емоции)
- Той сбърчи вежди неодобрително.
- Старецът сбърчи чело, опитвайки се да си спомни.
Как се пише сбърча
Грешни изписвания: збърча, сбарча
Представката е с- пред беззвучната съгласна 'б' (въпреки че се чува като 'з' поради асимилация по звучност).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бръчка
От корена на 'бръчка' (гънка на кожата) с представка 'с-', означаваща събиране или свиване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- сбърча вежди
- сбърча чело
- сбърча нос
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.