свето
[svɛˈtɔ]
свето значение:
Какво е свето? Форма за среден род на прилагателното 'свет' (свят). Който притежава божествена благодат, чист, непорочен, отнасящ се до Бога.
1. (религия) Форма за среден род на прилагателното 'свет' (свят). Който притежава божествена благодат, чист, непорочен, отнасящ се до Бога.
- Ударение
- свѐт
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- све-то
- Род
- среден
- Мн. число
- свети
Примери за използване на свето
(религия)
- Това е едно свето дело за целия народ.
- В църквата се извършва Свето кръщение.
Синоними на свето
Как се пише свето
Грешни изписвания: свято, свету
В съвременния български книжовен език формата за среден род е свето (с променливо 'я' -> 'е' пред сричка, която не съдържа мека гласна или 'ъ', макар правилото тук да е по-скоро исторически установено за църковни термини, докато 'свято' също се среща в значение на 'нещо скъпо/ненакърнимо', но в църковната терминология 'Свето' е утвърдената форма).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтъ
Наследено от праславянското *svętъ. Сродно с литовското šventas.
Употреба
Чести словосъчетания:
- Свето писание
- Свето причастие
- свето място
Фразеологизми:
- държи ги като писано яйце
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
