свещено
[sfɛˈʃtɛno]
свещено значение:
Какво е свещено? Което се отнася до култа към божество; което е осветено или свято (форма за ср. род).
1. (религия) Което се отнася до култа към божество; което е осветено или свято (форма за ср. род).
2. (преносно) Което се почита дълбоко и е неприкосновено.
3. (наречие) По начин, изразяващ благоговение и святост.
- Ударение
- свещѐн
- Част на речта
- прилагателно име, наречие
- Сричкоделение
- све-ще-но
- Род
- среден
- Мн. число
- свещени
Примери за използване на свещено
(религия)
- Свещено писание.
- Мястото се почита като свещено от местните жители.
(преносно)
- За него дългът към родината е свещено нещо.
(наречие)
- В храма беше свещено тихо.
Синоними на свещено
Как се пише свещено
Грешни изписвания: свещенно
В българския език прилагателните, завършващи на -ен в м.р. (свещен), се пишат с едно н във формите за ср. род, ж. род и мн. число (свещено, свещена, свещени), освен ако коренът не завършва на 'н'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧщенъ
От старобългарското 'свѧщенъ', причастие от глагола 'свѧтити' (освещавам), сродно със 'свѧтъ' (свят).
Употреба
Чести словосъчетания:
- Свещено писание
- свещено право
- свещено животно
Фразеологизми:
- свещена простота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
