свръхличен
[svrɤxˈlit͡ʃɛn]
свръхличен значение:
Какво е свръхличен? Който надхвърля границите на индивидуалната човешка личност; надличностен, трансперсонален. Често използвано за описване на божественото или абсолюта.
1. (философия/теология) Който надхвърля границите на индивидуалната човешка личност; надличностен, трансперсонален. Често използвано за описване на божественото или абсолюта.
2. (разговорно) Който е прекалено личен, интимен или засягащ дълбоко частния живот.
- Ударение
- свръхлѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- свръх-ли-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- свръхлични
Примери за използване на свръхличен
(философия/теология)
- Според някои учения абсолютният разум е свръхличен.
- Творчеството е процес, който може да достигне до свръхлични прозрения.
(разговорно)
- Въпросът ти е свръхличен и не бих искал да отговарям публично.
Синоними на свръхличен
Антоними на свръхличен
Как се пише свръхличен
Грешни изписвания: свръх личен, свръх-личен, сврахличен, свръхлйчен
Пише се слято като една дума, тъй като е образувана с представка свръх-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:лице
Калка на термини от философията (напр. немски überpersönlich), съставена от 'свръх-' и 'личен' (от 'лице' – персона).
Употреба
Чести словосъчетания:
- свръхличен Бог
- свръхличен характер
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
