себеобожание
[sɛbɛoboˈʒaniɛ]
себеобожание значение:
Какво е себеобожание? Прекомерна любов и възхищение към собствената личност; крайна форма на егоизъм и суетност.
1. (психология) Прекомерна любов и възхищение към собствената личност; крайна форма на егоизъм и суетност.
- Ударение
- себеобожа'ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бе-о-бо-жа-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- няма
Примери за използване на себеобожание
(психология)
- Неговото себеобожание му пречеше да види грешките си.
- Тя живееше в свят на пълно себеобожание.
Синоними на себеобожание
Антоними на себеобожание
Как се пише себеобожание
Грешни изписвания: себе-обожание, себеубожание, себеобужание, себеобожъние, себеобожанйе
Пише се слято като сложно съществително с подчинена първа основа.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + обожание
Сложна дума, съставена от възвратното местоимение „себе“ и съществителното „обожание“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болезнено себеобожание
- граничещо със себеобожание
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
