себеотрицателен
[sɛbɛotriˈt͡satɛlɛn]
себеотрицателен значение:
Какво е себеотрицателен? Който е изпълнен със себеотрицание; който е готов да пожертва личните си интереси в името на другите или на висша цел.
1. (пряко) Който е изпълнен със себеотрицание; който е готов да пожертва личните си интереси в името на другите или на висша цел.
- Ударение
- себеотрица'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- се-бе-от-ри-ца-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- себеотрицателни
Примери за използване на себеотрицателен
(пряко)
- Той извърши един истински себеотрицателен подвиг.
- Себеотрицателният труд на лекарите спаси много животи.
Синоними на себеотрицателен
Антоними на себеотрицателен
Как се пише себеотрицателен
Грешни изписвания: себеутрицателен, себеотрицателан, себеотрйцателен, себеотрицътелен
Слято писане на сложни прилагателни имена, при които подчинената основа е свързана с главната чрез съединителна гласна (в случая -е-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе + отричам
Сложна дума, образувана от възвратното местоимение 'себе' и глагола 'отричам' (чрез причастието 'отрицателен'). Калка на модели от западноевропейски езици или руски език, означаваща отказ от собственото его.
Употреба
Чести словосъчетания:
- себеотрицателен труд
- себеотрицателна любов
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
