Dumite-BG – онлайн речник за българския език

селение

[sɛˈlɛniɛ]

селение значение:

Какво е селение? Място за живеене, обиталище, жилище (често с възвишен или абстрактен нюанс).

1. (поетично/книжовно) Място за живеене, обиталище, жилище (често с възвишен или абстрактен нюанс).
2. (остаряло) Заселено място, селище.
Ударение
селѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
селения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на селение

(поетично/книжовно)
  • Духът му се пренесе в небесните селения.
  • Тя напусна земните селения твърде млада.
(остаряло)
  • В това диво селение хората живееха по стари закони.

Антоними на селение

Как се пише селение

Грешни изписвания: силение, селиние, селенйе
Думата се пише с двойно 'е' (селение).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:селениѥ
Произлиза от старобългарския глагол 'селити' (заселвам, обитавам). Сродна е с думите 'село', 'заселник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • небесни селения
  • горни селения
  • отвъдни селения

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.