сентенция
[sɛnˈtɛnt͡sijɐ]
сентенция значение:
Какво е сентенция? Кратка, изразителна мисъл, съдържаща житейска мъдрост или поука; афоризъм.
1. (литература) Кратка, изразителна мисъл, съдържаща житейска мъдрост или поука; афоризъм.
2. (право (остаряло)) Съдебно решение или присъда (архаично значение, рядко използвано днес).
- Ударение
- сентѐнция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сен-тен-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- сентенции
Примери за използване на сентенция
(литература)
- Речта му беше изпълнена с латински сентенции.
- Тази сентенция обобщава целия му житейски опит.
Как се пише сентенция
Грешни изписвания: синтенция, сентенци, сентенцйя
Думата завършва на -ия и при членуване не се променя звуковият състав (сентенцията).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:sententia
От латински sententia (мнение, решение, присъда, смисъл). В съвременния език е навлязла като термин за кратко изречение с поучителен характер.
Употреба
Чести словосъчетания:
- латинска сентенция
- мъдра сентенция
- известна сентенция
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
